Църква “Свети Димитър”
Църквата “Св. Димитър” се издига в центъра на Горна Бешовица. Тя е обявена за паметник на културата с национално значение през 1973 г. Строена е през 1862 и 1863 година, осветена е на Димитровден през 1864 г. Еднокорабна, едноапсидна, полуцилиндрично засводена, църквата е градена от ломен камък на хоросанов разтвор, а ъглите на сградата, рамките на прозорците и двете врати, както и подпокривният корниз, са от пясъчник. Корнизът и рамките на прозорците и вратите са украсени с релефни изображения на животни и птици и с геометрични мотиви. Полуцилиндричният свод на църквата е от камък и стъпва върху стените, дебели 1 метър. Той е подсилен с три напречни арки и дървени обтегачи. Сградата е покрита с големи каменни плочи.
Според датата, изписана до ктиторския надпис в сцената “Покров на Пресв. Богородица”, църквата е била зографисана през 1864 година. Стенописите са изпълнени от добре школуван зограф. Кой е той не се знае.
Каменните релефи и техниката на изпълнението са невероятни. Иконостасът, който има само две врати – царска и дяконска – само допреди двайсетина години е заобиколен с три реда икони – големи (“царски”), “празнични” и “апостолски ред” с “дейсис” (композиция с образите на Исус в средата и от двете му страни Дева Мария и Йоан Кръстител) в центъра.
През 1923 година до западната стена на църквата е изградена висока камбанария, в която е била окачена камбаната, подарена от Славянските дружества в Русия, по препоръка на Пьотр Владимирович Алабин през февруари 1878 г., в края на Руско-Турската война. Тежи 52,486 кг и е изработена в заводите на Ефим Матвеев Василенко в Ростов на Дон. Изработката е фабрична, но с такава прецизност на пластиката, че е като произведение на изкуството.
Селото може да благодари за църквата, училището и моста на Даскал Димитър. Бил е учител в селото, но завърта и кръчмарство. След 11 години учителстване Даскал Димитър напуска школото и се отдава на търговия и на бояджийство, което междувременно научил. Само за няколко години той спечелил завидно състояние. Естествено появила се и завист, та се наложило той да обяснява, че е намерил имане при извора Кръстинкинецъ, откъдето вземал водата за бояджийството.
Решил да построи църква – “селяните да му докарат само камъни и гора, която тогава се намирала в изобилие”. Баща му енергично се противопоставил, но Димитър успял да склони съселяните си и така започнал църквата през 1861 година. Трудно и тежко занимание.
Най-сетне обаче през 1864 година Димитър видял желаната мечта увенчана с успех. Църквата била готова и “кацнала” на най-видното място сред селото. След църквата било построено и училището – 1865 година, в което днес няма деца и е приватизирано. А след това и мост на пътя за с. Камено поле.
Димитър поп Неделков не е оставил думица от надпис да се вижда, че горните три постройки са направени от неговите лични средства.
